Явор Сидеров: Тръмп не е Хитлер, а Тони Сопрано, Мъск е психично лабилен

„Гледам на Доналд Тръмп като някаква версия на Тони Сопрано (бел. ред. – главен герой в сериала „Семейство Сопрано“ на HBO, който е лидер на мафиотски клан в Ню Джърси, САЩ). Това е маниерът му, излъчването му и донякъде дори визията. Той е нещо средно между Джон Готи и Тони Сопрано. Дори ги е надскочил в някои аспекти.

Тръмп не е Хитлер. Той е лишен от идеологически фанатизъм. Най-малкото, защото няма никаква идеология освен парите. Президентът на Щатите оперира на принципа на транзакциите в стила на Тони Сопрано. От този камион изпаднаха няколко ДВД-та, от другия кожени палта. Сега ще отидем да ги продадем и с парите ще вземем онзи бар. Разбира се, на значително по-голямо ниво, но принципът е същият. Отсъства уж научно обоснованият фанатизъм на национал-социалистите.“

Това заяви в „Студио OFFNews” с водещ Калоян Константинов журналистът, преводач и издател Явор Сидеров във връзка с трусовете, които новият лидер на Щатите причинява на международната политическа сцена със своите думи и действия. Той добави:

„Случва се най-голямата промяна в най-новата американска история. И оттам вероятно най-голямата промяна в Западния свят от Роналд Рейгън насам. Той и Маргарет Тачър бяха свързани с дерегулацията и разглобяването на държавата на благоденствието. Те освободиха финансовите пазари от повечето правила, наложени им от Голямата депресия насам, за да не предизвикат същия ефект.

В някакъв смисъл е вярно за ЕС, че сме „обрасли“ в регулации. Със сигурност обаче това не се отнася за англосаксонските икономики. Финансовият пазар на Щатите не се регулира след финансовата криза 2008 г. Вместо това държавите хвърлиха огромни пари, за да го спасят точно от дерегулацията. Тръмп се явява като панацея на мъртвата тежест за западните икономики. По-вярващите сред нас искат да ни убедят, че той е спасител и от крайния културен либерализъм от последните 10 години.

Не съм убеден, че това е така. Зад Тръмп седи най-голямата технологична олигархия в света, на която той постоянно сваля данъците. Освен това свободата, която президентът даде на Илон Мъск да се саморазправи с държавната администрация, не е ясно дали е оптимизация или лична вендета.“

Явор Сидеров изтъкна, че големият проблем на Доналд Тръмп е, че нарушава институционалния принцип на управление, което директно разрушава устоите на демокрацията и правовата държава, тъй като смята, че законите и институциите са изначално вредни:

„Той контролира президентството, конгреса и сената. Въпреки това работи по авторитарен начин, като ги игнорира. Дава огромна власт на хора, които не са избрани и които са с доста спорни психологичен профил и ценностна система. Илон Мъск е основен пример. Дори да приемем, че Мъск е гениален инженер и маркетинг експерт, той е милиардер-олигарх с недемократично влияние върху американските институции. Вие представяте ли си изражението на Брежнев, ако беше чул, че американски милиардер, близък на президента на САЩ, ще закрие радио „Свободна Европа“?

Също така се забравя, че огромните успехи и пари на Мъск са държавни. До голяма степен можем да твърдим, че „СпейсЕкс“ е НАСА, която е освободена от бюрократичните разбирания на Студената война. Повечето от средствата на тази космическа компания идват от американското правителство. Това не го прави успешен предприемач, а човек, който успешно борави с държавни поръчки, има разлика. Най-важното е, че няма политическа легитимност.“

Издателят и преводач отбелязва, че към момента и републиканската, и демократическата партия в САЩ са парализирани и напълно под контрола на президента. Възможно е в даден момент да се окопитят, но няма да е скоро време. Евентуална опозиция може да се окажат именно най-близките му в момента олигарси, чиито големи егота могат да се сблъскат в даден момент с това на бизнесмена-президент.

Сидеров посочи кадър от последните дни при едно от посещенията на Мъск с децата му в Овалния кабинет. Там малката му дъщеря посочила Тръмп, който седи на бюрото си, и му заявила: „Ти не си президентът, не трябва да седиш тук“.

„Смятайте какво се говори вкъщи… Мъск е лабилен психически човек“, казва журналистът. Той коментира и желанието за реформа и съкращаване на „ненужните“ международни разходи на Вашингтон:

„Бихме могли доброжелателно да възприемем тезата, че Тръмп се опитва да прибере Щатите в границите на техния външнополитически капацитет, за да се избегне съдбата на Британската империя, чийто ангажименти в един момент надскочиха възможностите ѝ. В такъв случай той би бил наистина голям реформатор. Какво точно си представя той като последствие от това обаче? В момента Щатите са национална икономика и световна империя. Границите между американската икономика, долара, армията и световната са размити. Ако Белия дом свие световния си ангажимент, това вероятно ще нарани собствената му икономика и може да има обратен ефект.

Щатите са раздали едни пари за крайно леви ЛГБТИ проекти и прочие в различни държави: за паради, драг кралици и прочие. Факт. Но това са пари, идващи от държавна агенция, която е и най-големият хуманитарен дарител в света. 22% от бюджета на ООН и 42% от хуманитарните средства на организацията – или 72 милиарда долара за 2023 година – идват от нея. От тези пари сигурно няколко процента са отишли за крайно леви каузи, но над 90% се ползват за хуманитарни помощи като палатки, вода, храна и лекарства. Трудно е да кажем в такъв случай, че крайният либерализъм диктува външната политика на Белия дом. Освен това, чрез тези помощи Щатите получават достъп до местните пазари и лостове за политическо влияние. Далеч не е толкова просто, колкото се представя.“

Според Явор Сидеров причините за идването на власт на Тръмп са напълно реални и логични, като се коренят в греховете на досегашните политици демократи, но и републиканци:

„Това, което доведе Тръмп на власт, беше арогантността на победителите в Студената война. От една страна, това бяха политическите лидери на Запада, които се видяха лидери на света. От друга страна, това беше едрият бизнес (преди технологичните гиганти), който видя неограничени перспективи пред себе си да прави пари. Усещането за безнаказаност след победата в Студената война също допринесе заедно с: финансилизацията на икономиката, отпадането на държавата на благоденствието, дерегулацията, изнасянето на много от производството зад граница и смазването на средната класа.

Много нормални, честни работещи хора се почувстваха не просто обеднели и засегнати, а направо захвърлени. Те подкрепиха Тръмп. Ако не беше той, щеше да е друг. Дори след този му мандат, тръмпизмът няма да умре, защото проблемите остават.

Върху всичко това се насложиха културните войни, които изобщо не помогнаха. Те в много голяма степен прикриват реални проблеми с неравенства, бедност, здравеопазване, образование, автентична дискриминация. Зад този параван се пренебрегват хронични проблеми и от това обществото става по-слабо и по-бедно. А разговорът там отдавна мина границата на разумното и вече в територията на радикалното.“

Целия разговор вижте тук:

Абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube!

Следете новините ни в GoogleNews