Иван Анчев: Заради Тръмп САЩ започнаха много опасна игра с диктатори по света

Иван Анчев е специалист по международна сигурност. Има 20-годишен стаж в НСБОП – МВР и НСС – МВР по линия на контратероризма, завършил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния). Доктор по национална сигурност с дисертационен труд по противодействието на ислямския радикализъм. През 2005 г. става първият български задграничен представител на МВР във Вашингтон с район на действие САЩ, Канада и Мексико. Съпредседател на Атлантическия съвет на България и генерален консул на България в Чикаго (2016 - 2020 г.). С него разговаряхме по актуални теми, свързани с президента Доналд Тръмп, отношенията между България и САЩ и американската външна политика.

Г-н Анчев, Вие отдавна наблюдавате американското политическо пространство. С какво втория мандат на президента Доналд Тръмп се различава от първия?

Между двата мандата на президента Тръмп ни дели отрязък от четири години. През това време се случиха редица събития в международен план, които оставят сериозни следи върху всеобщата човешка история. На първо място – руската инвазия в Украйна, която ни накара да преосмисляме света с нови маркери и парадигми. Никога през последните осем десетилетия не сме и помисляли, че е възможна широкомащабна, конвенционална война, със стотици хиляди, дори скоро ще започнем да ги измерваме, уви, с милиони жертви в сърцето на Европа.

И всичко това, заради налудничавостта и манията за величие на диктатора в Кремъл. Част от глобалния пъзел на значими световни събития е и варварското нападение на „Хамас“ върху мирни жители на Израел на 7 октомври 2023 г. Това е не по-малко като потенциал световно събитие, в сравнение с руската агресия срещу свободна и независима Украйна. Друго такова събитие безспорно е прибързаното и доста безславно изтегляне на САЩ от Афганистан – едно от нещата, с които администрацията на президента Байдън ще остане, и то не с положителен знак, в американската и световната история. И накрая, но не и по значимост – отминаването на пандемията COVID-19, за която като че ли забравихме, но която докара не по-малко злини на човечеството. Така че, между първия и втория мандат на президента Тръмп има цял един човешки живот, образно казано разбира се, събран в четири години. И чисто технически: президентът Тръмп през първия си мандат (2016 – 2020) беше далеч по-неподготвен от административна гледна точка, като управленски потенциал, в сравнение с 2024 г., когато добре знаеше какви препятствия ще се изпречат на пътя му. И той беше подготвен за тях.

Къде подкрепата за Тръмп е най-силна и къде – най-слаба? Как се разпределят щатите по тази ос и има ли това разпределение свои закономерности?

Двете страни на Съединените щати – Източна (Атлантическа) и Западна (Тихоокеанска) са запазена територия на Демократическата партия. Разбира се, тук трябва да се направи уточнението, че в източната част на Америка има много здрави републикански твърдини – Флорида, Южна Каролина, Джорджия, но това има своето историческо обяснение погледнато през историческия визьор на остатъците от Гражданската война. Докато в централната част на Съединените щати, особено района на Средния Запад без големите градове там – Чикаго, Минеаполис и още няколко, са част от т.нар. Червено море – сигурните Републикански щати, които са носили успех на не един и двама републикански президенти. Що се отнася до червения цвят на републиканското море, сигурен съм, че на Вашите читатели е известно, че това е традиционният цвят на Републиканската партия. Ето причината и за толкова често срещаните вратовръзки в червен цвят на президента Тръмп.

Кои са нещата, които остават неотменими за Америка, независимо коя президентска администрация е на върха?

Бих искал да Ви отговоря – непрекъснатият стремеж към свобода и човешки права. Бих искал да кажа – дълговечната роля на Съединените американски щати като закрилник на онеправданите и имащи нуждата от закрила срещу злодеите – тирани. Бих искал да подчертая ролята на Америка като Градът на хълма, изграден като пример за поробените и онеправданите. Дали бих могъл към днешна дата да кажа всичко това? Уви, по-скоро не. В момента Съединените щати, чрез администрацията на президента Тръмп, започват да играят една много опасна игра с диктатори и зловредни държавници (визирам конкретно президента Путин), която игра може да доведе до много тежки репутационни щети за Америка. Колкото и на някои хора това да не им се вярва, или да не им харесва. Но това днес категорично не е тази Америка, която видях за първи път през 2000 г.

Какво според Вас ще се промени в дипломатическите отношения между САЩ и България? С какво ще запомним г-н Мъртън като посланик на САЩ в България и временно изпълняващия длъжността посланик, г-жа Сюзан Фалатко?

Не е редно и няма да коментирам посланик Мъртън и шарже д‘афер Фалатко – не е в дипломатическия бон тон, а и те са достойни дипломати, защитаващи интересите на своята държава и работещи и работили за укрепване на двустранните отношения между България и САЩ. Не очаквайте от мен сензация в този контекст. По повод въпроса Ви дали ще се промени нещо в двустранните отношения, моят отговор е по-скоро отрицателен – не очаквам нищо да се промени. Вече повече от 35 години отношенията между двете страни се развиват във възходяща насока, до такава степен, че да бъдат определяни днес като стратегически. Многобройни са положителните аспекти на тези отношения, но бих отделил пред скоби три от тях: военното сътрудничество, сътрудничеството в областта на правоохраната и на трето място, но не и по важност – сътрудничеството в сферата на образователния и академичен обмен чрез програмата „Фулбрайт“. През последните три десетилетия буквално хиляди българи и американци са изграждали мост на знанието, науката и позитивизма между нашите две нации.

Имаше ли реакция на думите на руския президент Путин за разположението на американски бази в България и Румъния? Как Вие тълкувате намесването на тази тема около Деня на Европа?

Руската федерация и нейният президент неотклонно следват своята негативна за България мисия да разединяват българското общество. Трябва да им се признае, че са доста успешни в тази насока, не и без „решаващата“ роля на техните проксита в България, които играят ролята на Пета колона за нашето общество. От тази гледна точка брътвежите на Путин по темата, за която Вие казахте преди малко, е именно с такава цел – да консолидира и активира русоробите в България, за да бъде подпомогнат поредният руски зловреден план за България, а именно – неприемането, или поне забавяне приемането на еврото в нашата страна от 1 януари 2026 г. В този хор много успешно се намеси и президентът Румен Радев с неговата откровена провокация в Деня на Европа, издигайки идеята за провеждане на референдум за приемането ни в еврозоната. Интересно е да се отбележи, че едва няколко часа по-рано президентът Радев имаше друго публично събитие, среща със студенти, където очевидно пропусна да спомене за тази идея пред най-будната част от обществото ни. Защо? По каква причина? Кой натисна копчето “Play” на Радев едва няколко часа по-късно?

Как ще коментирате последните изказвания на европейски лидери, подчертаващи важността от независимост на европейския континент от САЩ?

Крайно време е европейският континент да излезе от летаргията, в която се намираше след Втората световна война и да поеме съдбата си в собствените си ръце. Защото Доналд Тръмп не е първият, няма да е и последният американски президент – изолационист. И Европа трябва да е готова за следващия такъв президент след Тръмп. Видяхме, че безметежните години на „свят без история“ не са възможни. Убедихме се, че розовите сънища на канцлера Меркел от типа „всички са добре дошли“, не само че не работят, а нещо много повече – те докараха и продължават да докарват на власт най-лошите представители на европейската политическа зоологическа градина – Орбан, Фицо. Слава Богу! – не ни докара в северната ни съседка за президент човек, който открито искаше да му „върнем“, казвам това „върнем“ с много големи кавички, Силистра и Добрич. Тук е моментът да приветствам приятелският и съседен нам румънски народ за препотвърденият европейски цивилизационен избор. Така че Европа трябва да създаде не само мощен отбранителен капацитет, но и да изгради реален, действащ политически и междудържавен механизъм, включващ и Украйна в тази група. Без общи и решителни политически действия, ние сме обречени да бъдем като зайчето, хипнотизирано от боата преди да го изяде. (Анчев визира популярен мит от фолклора на коренните жители на САЩ, разпространен в различни версии по целия свят, б. а.)

Какво се случва с българските общности в САЩ? Имате ли наблюдения как ги засягат новите миграционни политики на страната?

Имиграционната тема не е съществена за българите в Съединените щати. Една много голяма част от тях пребивават законно и не са заплашени от политиките на администрацията на Тръмп в областта на имиграцията и депортациите. Българските общности в Америка продължават да живеят своя живот по своите правила. Има чудесни наши сънародници, които буквално със своите лични спестявания и безплатни усилия изграждат съботно-неделни училища, културни центрове, съхраняват църкви. Тук е моментът да честитя 15-годишнината на Малко българско училище в Чикаго. Въпреки името си – „Малко“, то не само не е малко, но де-факто е най-голямото българско училище в САЩ с повече от 600 ученици в него. Благодарение на ентусиазма и самоотвержеността на група сърцати хора, училището преди 6 години успя да закупи дори собствена сграда. Част от същите тези хора буквално спасиха от фалит едната от двете български църкви в Чикаго – „Св. Иван Рилски Чудотворец“. Съвсем друг е въпросът какво прави Българската православна църква в лицето на митрополит Йосиф по казуса с тази черква и българските официални представители в Чикаго, но да не навлизаме в тази тема. Нека да останем с позитивното усещане за силата на българщината отвъд Атлантика. Имаме забележителна българска общност в САЩ!

Как се приема в дипломатическите среди казусът с „F-16“ в България? Чия според Вас е основната отговорност?

Бих разделил въпроса Ви на две части: дипломатическите среди пишат докладите си до своите правителства и не коментират публично ситуацията. Какво пишат в тези доклади ние никога няма да разберем, или поне докато не видим WikiLeaks – 2, за да прочетем грамите им със задна дата.

По отношение на втората част на въпроса Ви – кой има вина? Аз не съм прокурор, за да обвинявам. Но аз съм гражданин, съпредседател на една влиятелна обществена политическа организация – Атлантическият съвет на България и в това ми качество имам право да задавам въпроси. И тези въпроси включват аспекти на сигурността на новопридобитият самолет, както и интегритета на обслужващият го персонал. Защото пагонът е символ на чест и достойнство, но не е непробиваема броня срещу проникването на враждебни на България сили, идващи от североизток. Следва да си зададем въпроса и за абсолютно неадекватната реакция на военното ръководство на Министерството на отбраната и командването на ВВС – сработи старият рефлекс „да се потулят нещата, докато не отмина бурята“. Този път не им се получи и се разрази Перфектната буря. Да се сърдят на своя патрон – президентът Радев, от когото тръгна целият този скандал с изказванията му пред българските журналисти в Полша.

Какво постигна посещението на Тръмп Младши в България и защо той отказа разговор с медиите?

Не разполагам с достатъчно информация за това посещение, за това не бих искал да го коментирам. Твърде много догадки и дори откровени измислици витаят около него, за да може да се направи някакъв релевантен анализ.

Защо според Вас Доналд Тръмп насочи интересите си към новите технологии и какво цели подкрепата му спрямо големите технологични гиганти?

Доналд Тръмп, като бизнесмен, добре знае, че успехът и просперитетът са възможни само когато си първооткривател и когато имаш водеща роля в дадено начинание, образно казано да владееш 51 % от акциите във фирмата. Именно за това е и засиленият интерес на Тръмп към новите технологии. Знаете ли, преди няколко години в Щатите имах интересна среща с наш сънародник, водещ учен, който работеше в специален екип на един от технологичните гиганти – по разбираеми причини ще спестя името на нашия сънародник и на компанията. Та той ми разказа, доколкото правилата и протоколите му позволяваха, каква неистова надпревара е коя компания ще достигне първа до т.нар. „квантова доминация“, която ще даде възможност за изграждането на първия квантов компютър. Само по себе си, това би довело до Пета индустриална революция. И президентът Тръмп и неговият екип добре знаят това. А именно, че технологичната доминация, по подобие на квантовата, ще осигури водеща роля на Съединените щати в световните дела още десетилетия напред. Само че вече на терен е един много сериозен конкурент – Китайската народна република, която въобще не възнамерява да се предава без бой. Забележете – в тази част от нашия разговор дори и не споменаваме Русия. Тя отдавна е застинала във Втората индустриална революция, етапът на масовото ресурсо и енергоемко производство, не успявайки дори да прекрачи в Третата индустриална вълна. Какво остава за Четвъртата и Петата… Кауза пердута.

Накрая, как Ви изглежда изборът на новият папа и доколко това, че американец застава начело на Римокатолическата църква, ще е решаващо за бъдещите международни отношения?

Макар че мнозина прозряха някаква обща американска, или на президента Тръмп лична, намеса в този избор, аз не бих казал, че е така. Новият папа Лъв XIV, роден като американецът Робърт Франсис Превост в Чикаго, няма общо с американския естаблишмънт. Самият той е живял над три десетилетия в Перу, оформяйки се като човек с ясни виждания за световните и чисто човешки отношения. Самият папа Лъв XIV, в битността му на кардинал, се е изказвал остро за президента Доналд Тръмп, а впоследствие и за вицепрезидента Дж. Д. Ванс. Така че не можем и нямаме право да разглеждаме Лъв XIV като кандидатура и/или протеже на американския президент. Да му пожелаем успешно служене като наместник на св. Петър, още повече че има да поправя последиците от множество неясни или неуместни послания на своя предшественик, най-вече по отношение на руската агресия срещу Украйна.

Следете новините ни в GoogleNews