Трансплантациите у нас: Чернодробните и бъбречните догонват европейските, сърдечните са критични

Попитахме изкуствения интелект какво е качеството на трансплантациите в България. Отговори ни, че не може да предостави коректни данни, тъй като липсва публична информация за преживяемостта на пациентите с присадени органи. За сметка на това очерта основните рискове и предизвикателства пред трансплантационния процес у нас - малък брой донори, липса на координационна политика в системата, зависимост от индивидуални клиники и специалисти. С констатациите му може да се съгласи всеки естествен интелект, запознат със състоянието на донорството и присаждането на органи в страната.

Тъй като, очевидно, бяхме затруднени със събирането на данни, използвахме правото на достъп до информация в запитване до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Интересуваше ни каква е преживяемостта на трансплантираните пациенти за периода 2019–2024 г. (в посочения период донорството и трансплантациите не са дейност на самостоятелна агенция). Справката е към 17 март 2025 г. Правим уточнението, че посочената преживяемост е за 1, 3 и 5 години. В някои от периодите срокът все още не е настъпил и затова липсват данни. За по-лесно сравнение, резултатите на отделните трансплантационни центрове са представени и в проценти.

Бъбречни трансплантации - Александровска болница

През 2019 г. в болницата са извършени 17 трансплантации, 8 от тях са от жив донор, 9 от трупен. Година след присаждането на органите са преживели 13 пациенти (76,5%), три години - 12 пациенти (70,59%). 12 са отчетени с преживяемост до 5 години (70,59%). 

През 2020 г. са присадени бъбреци на двама пациенти от трупен донор. Един от тях е оцелял след първата и през следващите две години (50%). Данни за 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

Трансплантираните в болницата през 2021 г. са 10. Осем души са преживели първата година и следващите две след интервенцията (80%). Данни за петгодишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

Седем са трансплантациите през 2022 г. – една от жив донор, 6 от трупен. Шест от тях са преживели първата година след трансплантация и следващите две години (86%). Данни за 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

За 2023 г. са отчетени 15 трансплантации – от 1 жив донор и 14 трупни. 11 от трансплантираните са преживели първата година (73%). Данни за 3- и 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

През 2024 извършените трансплантации са 15 – 1 от жив и 14 от трупен донор. Оцелелите през първата година са 12 (80%). Данни за 3- и 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

Бъбречни трансплантации - "Лозенец"

През 2019 г. в болницата са извършени 15 бъбречни трансплантации (1 от жив донор и 14 от трупен донор). До една година са преживели 11 души (73%), до 3 години 10 (67%), до 5 години също 10 (67%).

Извършените през 2020 г. трансплантации са 6 и всички са от жив донор. Шестимата са преживели първите 3 години след присаждането на органа (100%). Данни за 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

2021 година е особено активна за трансплантациите на бъбрек в лечебното заведение – 23 са трансплантираните пациенти, 11 от тях са получили бъбрек от жив донор, 12 от трупен. 19 от тях са преживели година след интервенцията (83%). С тригодишна преживяемост са 17 (74%). Данни за 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

(Припомняме, че през тази година тогавашният министър на здравеопазването Стойчо Кацаров обяви, че в лечебното заведение са извършени 14 незаконни трансплантации с живи донори на органи от чужбина. По думите му схемата е действала през 2019- 2021 г. Материалите по случая бяха предадени на ГДБОП и прокуратурата, но нарушения не бяха открити, а дългогодишният директор на болницата проф. Любомир Спасов бе освободен от поста.)

Година по-късно, през 2022 г., в болницата са регистрирани 5 бъбречни трансплантации, всички те от трупен донор. Петимата трансплантирани са преживели три години след интервенцията (100%). Данни за 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

12 души са трансплантирани през 2023 г. Един е получил орган от жив донор, 11 от трупен. Десет пациенти са преживели година след трансплантацията (83%). Данни за 3- и 5-годишна преживяемост засега няма.

През 2024 г. са извършени 6 бъбречни трансплантации с орган от трупен донор. Петима са преживели първата година след трансплантацията (83%). Данни за 3- и 5-годишна преживяемост няма.

Чернодробни трансплантации - Военномедициска академия

През 2019 г. са трансплантирани 6 души, четирима от тях са преживели първата година (67%) и останалите пет години след присаждането на орган.

През 2020 година чернодробни трансплантации не са извършвани заради COVID ограниченията.

Година по-късно, през 2021 г., чернодробните трансплантации са 6, петима оцеляват през първите три години (83%). Данни за 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

Чернодробните трансплантации през 2022 са 6. Четирима са преживели първите три години (67%). Данни за 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

2023 г. е благодатна за трансплантациите. Тогава във ВМА са присадени 12 органа. През първата година оцелелите са 11 – 92%. Данни за 3- и 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

10 са трансплантациите през 2024 г. До една година след присаждането на черен дроб са преживели 8 пациенти (83%). Данни за 3- и 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

Сърдечни трансплантации - УМБАЛ „Св. Екатерина“

През 2019 г. в кардиологичната болница са извършени 2 сърдечни трансплантации. Единият от трансплантираните умира, при другия е отчетена преживяемост 5 години (50%). 

През 2020 е отчетена 1 сърдечна трансплантация, след която пациентът умира.

Две са трансплантациите на сърце през 2021 г. Единият от пациентите е с отчетена преживяемост три години, другият умира (50%). Данни за 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

Две са сърдечните трансплантации на пациенти през 2022 г. Пациентите умират.

Година по-късно, през 2023 г., сърдечните трансплантации са 3, отново няма оцелял пациент. 

През 2024 г. са присадени две сърца, единият пациент умира, другият оцелява през първата година (50%). Данни за 3- и 5-годишна преживяемост няма, тъй като периодът не е настъпил.

Трансплантирани пациенти в чужбина (2019 - 2024 г.)

В отговор на запитването ни от "Медицински надзор" ни предоставиха и информация за броя на българите с присаден орган в чужбина. Тъй като няма данни за 1-, 3- и 5-годишна преживяемост, предполагаме, че посочените като „починали“ не са преживели трансплантацията.

Бъбречни трансплантации

- 2019 г. са трансплантирани 52 пациенти, от тях починали 10 (81%);
- 2020 г. са трансплантирани 53 пациенти, от тях починали 8 ( 85%);
- 2021 г. са трансплантирани 48 пациенти, от тях починали 1 (98%);
- 2022 г. са трансплантирани 50 пациенти, от тях починали 4 (92%)'
- 2023 г. са трансплантирани 83 пациенти, от тях починали 2 (98%);
- 2024 г. са трансплантирани 68 пациенти, няма починали. (100%).

Чернодробни трансплантации 

- 2019 г. са трансплантирани 3 пациенти, няма починали (100%);
- 2020 г. са трансплантирани 4 пациенти, един е починал (75%);
- 2021 г. са трансплантирани 4 пациенти, един е починал (75%);
- 2022 г. са трансплантирани 8 пациенти, няма починали (100%)
- 2023 г. са трансплантирани 7 пациенти, един е починал (86%)
За 2024 г. са трансплантирани 7 пациенти, няма починали.

Белодробни трансплантации 

- 2019 г. - трансплантирани 2 пациенти, няма починали;
- 2020 г. - няма трансплантирани;
- 2021 г. - трансплантиран 1 пациент;
- 2022 г. - трансплантиран 1 пациент;
- 2023 г. - няма трансплантирани;
- 2024 г. - няма трансплантирани.

Сърдечни трансплантации 

- 2019 г. - няма трансплантирани;
- 2020 г. - няма трансплантирани;
- 2021 г. - един трансплантиран;
- 2022 г. - един трансплантиран;
- 2023 г .- трансплантирани 3 пациенти, починали са двама;
- 2024 г. - няма трансплантирани (В данните на ИАМН за 2024 г. не е отразена сърдечната трансплантация на пациент, който дочака донорски орган с поставени две изкуствени сърца. Мъжът е опериран в чужбина с формуляр S 2, което означава, че операцията е платена от НЗОК).

Как се справят другите

За да се ориентираме къде сме ние по качество на трансплантациите, избрахме три държави, които са близки до нас като разположение, социално-икономическо развитие или като площ и брой население. Данните са от публичните регистри на съответните държави и Евротрансплант.

Хърватия

Бъбречните трансплантации в Хърватия показват отлично едногодишно оцеляване (98 %) и задоволителни 5‑годишни стойности (86–92 % по европейски данни). Чернодробните трансплантации бележат около 83 % пациентска преживяемост в първата година и спад до 70 % след пет години. Сърдечните трансплантации са с едногодишна преживяемост 83.9 %, 5-годишната е 74.5 %, а 10-годишната 56.3 %.

Румъния

Едногодишната преживяемост на бъбречно трансплантираните пациенти е 83,5% и пада до 72% след пет години. При чернодробно трансплантираните пациенти едногодишната преживяемост е 89%, 71% от хората с присаден черен дроб доживяват до 5 и 10 години. Румъния е с едно от най-ниските нива на сърдечни трансплантации в Европа. Няма публични данни за преживяемостта на трансплантираните пациенти.

Словения

При бъбречно трансплантираните пациенти има висока едногодишна преживяемост – 95%. Три години след операцията преживяват 87,3% от трансплантираните, а пет години – 83%. Краткосрочната пациентска преживяемост (1–3 години) след чернодробна трансплантация в Словения е стабилна и е сред европейските средни стойности — около 80 %, а при комбинирани трансплантации (бъбрек и черен дроб) дори 100 %. Дългосрочните данни (5+ години) са 77 % на 5 години, 68 % на 10 години. При сърдечните трансплантации Словения е сред първенците в Европа - 90 % преживяемост през първата година, 80 % на 5 години.

Къде сме ние

По данни на Eurotransplant едногодишната преживяемост при бъбречно трансплантираните в ЕС варира между 86-92%, петгодишната - 66-68%, а десетгодишната около 38%. На база данните от ИАМН средната едногодишна преживяемост на трансплантираните в Александровска болница е 74%, а на пациентите с присаден бъбрек в "Лозенец" - 87%. (Сравняваме само едногодишната преживяемост, той като данните за 3- и 5- годишна са непълни.)

При сърдечните трансплантации едногодишната преживяемост в ЕС варира от 86,2% при жени до 88% при мъже, тригодишната е около 79%, а петгодишната 73%. Средната едногодишна преживяемост на пациентите с присадено сърце в "Св. Екатерина" е 42%.

Статистика от Eurotransplant и Европейския регистър ELITA показва едногодишна преживяемост при пациенти с присаден черен дроб до 78-85% и петгодишна около и над 70%. Средната едногодишна преживяемост на чернодробно трансплантираните във ВМА е 78,4%.

От какво умират трансплантираните у нас

От „Медицински надзор“ твърдят, че не разполагат с информация за причините за смъртност при трансплантирани пациенти, както и с данни за ретрансплантации у нас и в чужбина, а при бъбречно трансплантираните – нямат информация дали пациенти с трансплантиран бъбрек са на хемодиализа. 

OFFNews поиска достъп до информация и от цитираните лечебни заведения.

Запитахме как се осъществява следтрансплантационното проследяване, има ли и колко са бъбречно трансплантираните, които са преминали на хемодиализа, има ли и колко са пациентите с ретрансплантация, какви са причините за смърт на трансплантираните.

Данните не са при нас

От болница „Лозенец“ отговориха, че следтрансплантационното проследяване на пациентите се извършва в Александровска болница, поради което не могат да посочат с каква периодичност и на какви прегледи и изследвания се подлагат трансплантираните. По същата причина болницата не разполага с данни колко от трансплантираните при тях са преминали на хемодиализа, колко от тях са развили усложнения, при колко се е наложила ретрансплантация и колко са починалите впоследствие. От отговора разбираме, че в „Лозенец“ се проследява само състоянието на живите донори „във всички аспекти, от които има нужда“.

От лечебното заведение посочиха също, че по време на престоя си при тях, през 2019 г., е починал един пациент след повече от два месеца лечение. Причина за смъртта е полиорганна недостатъчност, сепсис, септичен шок, остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност на фона на придружаващи заболявания. Вторият трансплантиран пациент (в края на 2024г.) е починал заради тежка сърдечносъдова патология и настъпил впоследствие инфаркт. 

Няма регистър

Всички трансплантирани в болницата пациенти се проследяват в лечебното заведение, ни отговориха от Александровска болница. Оттам уточниха, че „периодичността се осъществява в зависимост от времето, изминало от оперативната интервенция, а изследванията, които се правят, са съобразени с правилата за добра клинична практика на ниво ЕС“.

От лечебното заведение посочиха още, че живите донори се проследяват веднага след оперативната интервенция и подлежат на проследяване, както при всички здрави хора чрез периодични прегледи и изследвания. От „Александровска“ твърдят, че не могат да предоставят данни за трансплантирани пациенти, които са преминали отново на хемодиализа след операцията тъй като „не е наличен регистър за преминалите на хемодиализа след трансплантация“. Един от пациентите обаче е претърпял повторна трансплантация на бъбрек (ретрансплантиран).

Обяснението за причините за смъртност е още по-лаконично: „като при общата човешка популация“.

Законът забранява

От Военномедицинска академия обясниха, че В МБАЛ София към ВМА се проследяват и лекуват 33 пациенти, на които е трансплантиран черен дроб. „Проследяването им се извършва според утвърдена стандартна оперативна процедура за проследяване на пациенти след чернодробна трансплантация и съгласно изискванията на НЗОК за поддържащо лечение при чернодробно трансплантирани пациенти в извънболничната помощ“, научихме в отговор на въпроса ни за проследяването на пациентите с присаден черен дроб.

Данни за причините за смърт при трансплантираните пациенти обаче не получихме, тъй като според аргументите на ВМА „информацията, която се изисква за настъпила смърт на трансплантирани пациенти е здравна информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето и не може да бъде предоставяна на трети лица без съгласието на близките на пациентите. В тази връзка на основание чл. 2, ал 5 от ЗДОИ не може да ви бъде предоставена информация по този въпрос.“ Следва да уточним, че данни за конкретни лица не сме искали.

Липсват специализации

От УМБАЛ „Св. Екатерина“ ни отговориха, че в болницата се проследяват 32-ма сърдечно трансплантирани. 23-ма от тях са трансплантирани у нас и 9 в чужбина.

От лечебното заведение предоставят и данни за пациентите с крайна форма на сърдечна недостатъчност, които са лекувани в периода 2019 – 2024 г. Техният брой е 48, 37 от тях са с поставено изкуствено сърце, 11 са трансплантирани с донорско сърце.

Нито един пациент с крайна форма на сърдечна недостатъчност не е оставен да почине без да бъде проведено съответното хирургично лечение. Имплантацията на изкуствено сърце е алтернатива на сърдечната трансплантация и се смята за мост към трансплантацията от донор. Преживяемостта е съпоставима на тази на сърдечно трансплантирани пациенти, като устройствата непрекъснато се усъвършенстват и в момента в България имплантираме най-съвременната форма, използвана по света, посочиха в отговора си до OFFNews от „Св. Екатерина“.

От болницата предоставиха и данни да преживяемостта на 11-те пациенти с присадени донорски сърца от 2019 до 2024 г..

Ранна следоперативна смъртност, до 1 месец след трансплантация, т. нар. остро отхвърляне на присадения орган – 3 пациенти. Късна следоперативна смъртност, от 1 месец до 1 година, т. нар. хронично отхвърляне – 3, живи (над 1 г) петима пациенти.

За съжаление, COVID епидемията и липсата на финансиране от 2016 г. болницата не е изпращала лекари на специализация във водещи трансплантологични центрове за диагностициране и лечение на острото и хронично отхвърляне на трансплантирани органи. Сега се открива такава възможност, намериха се средства за изпращане на млади лекари във водещи центрове в чужбина за усвояване на лечението на този проблем. Уверен съм, че след тяхната специализация наученото от тях и след завръщането им в болницата да намалее значително острото и хронично отхвърляне на трансплантираните сърца, посочва в отговора до OFFNews директорът на кардиологичната болница проф. д-р Димитър Петков.

Знае или не знае ИАМН от какво умират трансплантираните

Много е тревожно обстоятелството, че нито лечебните заведения, в които се извършват трансплантациите, нито ИАМН могат да посочат причините за смъртността сред трансплантираните пациенти. Не по-малко тревожно е, че явно не се събират данни за ретрансплантирани или преминали на диализа пациенти след бъбречна трансплантация - защото всъщност тези данни биха могли да покажат причините за реакцията на отхвърляне. Всъщност озадачаващо е защо не се спазват изискванията на Закона за трансплантациите на органи, тъкани и клетки, съгласно който лечебните заведения трябва да съобщават на ИАМН за всички сериозни нежелани реакции или сериозни инциденти. Очевидно смъртните случаи сред трансплантираните, или реакциите на отхвърляне, не се приемат като такива, въпреки дефинициите в закона, коментира Мария Шаркова, адвокат по медицинско право, пред OFFNews.

И пак според този закон:

"Сериозна нежелана реакция е такава реакция, настъпила при донор или реципиент, която е свързана с трансплантацията и е довела до смърт или до застрашаващо живота състояние, или до предаване на заразна болест, до трайна неработоспособност или заболяване, водещо до удължаване на болничния престой. Сериозен инцидент е всяко нежелано събитие, свързано с трансплантацията, което може да доведе до смърт или до застрашаващо живота състояние, или до предаване на заразна болест, до трайна неработоспособност или заболяване, водещо до удължаване на болничния престой."

Такива реакции и инциденти следва да бъдат проверявани от ИАМН, защото могат да се дължат на неспазване на процедури, болнична хигиена, нарушения при провеждане на трансплантациите. Дори да се не се докладват, т. е. да се прикриват от лечебните заведения, ИАМН би следвало да проявява инициативност (предвид правомощията ѝ да осъществява контрол върху качеството на трансплантационната дейност) и да извършва проверка на смъртните случаи - видно от справката, същите са ѝ известни, казва адв. Шаркова.

В обобщение да повторим няколко общоизвестни истини. Донорските ситуации у нас са срамно малко. Ако проследим статистиката от 2023 г. до момента, ще установим, че най-успешна е 2023 г. с 22 реализирани донорски ситуации. През 2024 г. има само 16, което е спад с 27% спрямо предходната година.

Тенденцията към намаляване на донорските ситуации през настоящата година се запазва. До момента те са едва 6, което е спад с 25% спрямо 2024 г. Ако темпът от началото на 2025 г. се запази, до края на годината биха се очаквали около 12–14 донорски ситуации, което би било най-ниският годишен брой за последните 5 години. И това на фона на активните PR и информационни кампании на "Медицински надзор".

Друга горчива истина, нееднократно подчертавана от специалистите е, че дългото чакане на орган необратимо влошава състоянието на пациентите до невъзможност да понесат подобна интервенция. Затова оскъдните ни донорски ситуации понякога спасяват чакащи в Румъния.

Разследването ни установи и дефицит на ефективни обучения и специализации за лекарите, които работят в трансплантационните центрове. Вероятно онлайн курсовете не са най-добрата възможност за усвояване на иновативни хирургични техники. Нека припомним и че след години институционални колизии белодробни трансплантации у нас все още няма.

В същото време, в други европейски страни, вече рутинно се присажда панкреас, извършват се чревни трансплантации, а мултиорганните (сърце-бял дроб, бъбрек-черен дроб) не са екзотика.

Следете новините ни в GoogleNews