Как AI възражда език, който е изчезнал в Япония

Езикът на народа айну, най-голямото етническо малцинство в Япония, почти е изчезнал заради колонизация, продължила повече от век. Сега машини слушат часове стари аудиозаписи и се учат как да го възстановят.

Касетофонът опъва ролките и издърпва магнитната лента. Първо се чува само тих статичен шум - после гласът на нейните предци изпълва стаята.

Мая Секина разказва пред Би Би Си за своя досег с езика айну. Нейните приказки за лека нощ са били специални. Подбрани от баща ѝ, пъстрите разкази достигат до нея чрез стари касети с народни приказки, разказани на айну - езикът, говорен от нейните коренни предци. Те са живели в северните островни региони на днешна Япония още от XII век, преди да бъдат колонизирани.

Мая Секине; Снимка Mainichi.jp

Любимата история на Секине като дете е била за пеещ вълк от Хокайдо. Разказът имал мелодично звучене, с припев, редуващ се с изпети фрази на айну и звуци на лай.

Но никой от приятелите на Секине в училище не разбирал айну. Нейната майка, баба и дядо знаели фрази на езика, но говорили главно японски, а други възрастни изобщо не можели да го говорят. Секине осъзнава, че езикът и културата на нейното семейство умира.

Езикът е най-важното нещо за нас. Той е връзката между нашата култура и ценности.

Днес носителите на айну като роден език са много малко. Класифициран е от ЮНЕСКО като "критично застрашен". Архивни данни сочат, че през 1870 г., една година след като Езо или Езочи (днешен Хокайдо) е бил присъединен към Япония, около 15 000 души са говорили местни диалекти на айну, като повечето не са владеели друг език.

Но редица държавни наредби, сред които и забраната на айну в училищата, почти изтриват езика и културата. До 1917 г. броят на говорещите езика е спаднал до само 350 души, като през годините той продължава рязко да спада.

Айнски жени; Снимка Getty Images

Въпреки това може да се каже, че айну претърпява възраждане - през 2019г. Япония официално признава народа за коренно население на страната чрез закон, който включва мерки за тяхното насърчаване на включването им и видимостта им в обществото. Днес има и различни проекти с цел съхраняване и възстановяване на езика - включително с помощта на изкуствен интелект. Има надежда, че айну може да оцелее с поколения напред.

Айните обаче все още са обект на дискриминация - 29% от коренното население е било дискриминирано според допитване от властта в Хокайдо през 2023 г.

Секине е родена и израснала в Нибутани, Хокайдо, където според сведения около 80% от жителите имат айну наследственост. Но дори там познанията за езика са оскъдни.

"Смятам, че моето семейство е уникално," казва Секине. "От страна на майка ми сме айни, а нейното семейство и известно със ръчните си изделия. Моят баща (японец) също е учител по езика айну." Секине, която е на двадесет и няколко години, е създателят на разговорен Ютуб канал за езика и културата на айните.

"Знам, че съм специална", добавя тя.

Много от нюансите на айну са били изгубени във времето, но знанията оцеляват, включително и повече от 80 различни начина да бъде описана мечка, според баща ѝ Кенджи Секине. Езикът отразява връзката на общността с природата и почитанието им към другите живи същества.

"В разбиранията на айните всичко, което не е човешко същество, е 'камуй' (божество или духовно създание). Някои животни често са наричани 'камуй', например 'кимункамуй' (мечка) и 'хоркевкамуй' (вълк)," казва той.

Въпреки че е признат като втори национален език, айну не е част от учебната програма в Хокайдо.

"Учениците нямат възможност да научат за езика и културата на айните", казва Хирофуми Като, професор по археология и директор на Глобалния център за изследвания на коренните народи и културното разнообразие при Университета на Хокайдо. "Съществува само един стереотипен образ на японската култура и история, а образователната система поддържа тази монокултурна перспектива."

Замазването на японската история затруднява айните в това да се свържат с корените си и да изградят своята идентичност в модерното японско общество. Подновеният интерес към културата на айните води до повече техни репрезентации в масовата култура (например в мангата) и макар това да създава любопитство и разбиране в обществото, има и случаи на културно присвояване.

Растейки, Секине се чувствала претоварена от тежестта на това да съхрани културата си до такава степен, че скрила произхода си, когато отишла в прогимназията. Чак при постъпването си в университета намерила увереността да прегърне своята идентичност и активно да популяризира айну културата.

Но сега тя е част от активните млади членове на общността, които искат да преосмислят какво означава да си айну.

"Езикът е най-важното нещо за нас. Той е връзката между нашата култура и ценности", казва Секине. "Семейството също. Голямо семейство сме - всяка вечер се събираме да вечеряме заедно. Това са ценностите на айните."

Въпреки малкото носители на айну в днешно време, съществува богато хранилище от устни истории. През последните години изследователите се насочват към тези аудио архиви с цел да съживят езика.

"С помощта на технологията процесът до голяма степен се автоматизира. Машините разполагат с 300 до 400 часа данни", казва Тацуя Кавахара, професор по информатика в Университета в Киото, който ръководи проект за използване на AI технология за разпознаване на реч с цел съхраняване на записи на езика айну.

"Качеството на звука не е особено добро, тъй като много от записите са били правени с аналогови устройства в домашна обстановка - понякога там е шумно и това прави нещата много предизвикателни", споделя професорът.

С помощта на държавно финансиране, Кавахара и колегите му използват около 40 часа аудиозаписи, предоставени от два музея за историята и културата на айните, в които осем говорителя разказват uepeker - народни приказки на езика айну. Аудиозаписите са част от по-голям архив, които в цялостност съдържа около 700 часа гласови данни, събирани от 70те насам.

По-голямата част от архива се съхранява на касети, точно като народните приказки, които Секине е слушала като дете.

Рисунка на айнски мъж

През 2015 Японската агенция по културни въпроси започва да дигитализира тези записи с цел изследване и образование, а инициативата с AI се появява три години по-късно. Обикновено технологията за автоматично разпознаване на говор се базира на масови бази данни, които помагат на системата да разбере правилата на езика преди да го транскрибира.

Но застрашени езици като айну нямат такива бази данни, което насочва изследователите към използването на "end-to-end" модела - подход, който позволява на системата да се научи как да превръща говор в текст без предварителни знания за езика.

Екипът на Кавахара в момента разработва система за синтез на айну реч, която използва AI за генериране на говор от текст. Досега успешно са обучили AI да имитира говорители, които са предоставили повече от 10 часа записана реч. Системата дори е произвела реч по текстовете на две прозаични истории: "Приказка за мечката", транскрибирана между 1950 и 1960 г., и "Сестрата на Райджин", транскрибирана през 1958 г.

За необученото ухо записът – изговорен с глас, наподобяващ възрастна жена – звучи много естествен, с резки паузи и леки интонационни отклонения, присъщи на истински човек, макар и малко по-бърз от нормалното.

"Надявам се този вид AI да помогне на хората в Хокайдо, потомците на айните или младите хора да научат езика," казва Кавахара. Той сподели и идеята, че технологията може да бъде използвана за създаването на виртуални аватари, които да напътстват скоро запозналите се с езика. Екипът на Кавахара също се надява да запише още айнски диалекти с AI и да включи съдържание и от по-младите поколения, не само стари записи.

Изследователите твърдят, че в момента точността на AI превода е сравнима с тази на магистър по айну. Мая Секине от друга страна се притеснява, че AI не възпроизвежда правилно езика. Тя също има аудиозаписи на истории на айну, разказани от баба ѝ и други възрастни жители на Нибутани.

В началото много членове на общността, с които се свързва екипът на Кавахара, изразяват същите притеснения. Все пак онези, които подкрепят проекта, помагат, като проверяват качеството на AI съдържанието.

Айнски деца

Усилията за по-добро представяне на айну културата продължават. За Мая Секинe и баща ѝ надеждата е, че айните отново ще проговорят езика в бъдеще, и че японското общество ще разбере и оцени културното и историческо наследство на региона.

Има поводи за оптимизъм - младите поколения създават нови думи на айну, като "имеру кампии" - комбинация от "светкавица" и "писмо", използвана за означаване на „имейл“.

"Езикът няма да е същият какъвто е бил в древността, но това е нормално", казва Кенджи Секинe. "Езикът е жив, раздвижен и най-вече променящ се."

Следете новините ни в GoogleNews